В момента производителите влагат всичко друго,но не и месо или мляко

Павел Кърлев: В кебапчетата слагат месо и кости от свински глави

Проверката на прокуратурата и ветеринарната служба в предприятията за месо и мляко е фиктивна, смята секретарят на Федерацията на потребителите

[18-02-2009] от Елена Иванова

Павел Кърлев,Снимка Люлин Стаменов

Визитка: Павел Кърлев е роден в София през 1946 г. Завършил е Техническия университет. Специализирал е в областта на защитата правата на потребителите в Русия, Белгия, Великобритания и САЩ. Изпълнителен секретар е на Федерацията на потребителите от 1993 г.

- Г-н Кърлев, много се говори за качеството на българските храни напоследък. Според вас как трябва да се реши проблемът с влагането на растителни мазнини в млечните продукти?

- Хората, които сега настояват да се възстанови Българският държавен стандарт (БДС) за производство на сирене, са същите, които преди повече от 10 години поискаха той да не бъде задължителен, а пожелателен. Когато стандартът стана доброволен, се даде възможност производителите да влагат различни заместители на месото и млякото. Така крайните продукти вече не могат да се нарекат сирене или кисело мляко, а само „млечен продукт”. В момента производителите влагат всичко друго, но не и месо или мляко.

- Използването на тези заместители на млякото и месото крие ли рискове за човешкото здраве?

- Да, има рискове за здравето на човека. Например колбасите се пълнят с различни субпродукти. Освен това статистиката сочи, че месото, което се внася, е в пъти по-малко от това, което се влага в колбасите. В България се внасят много субпродукти като кости, обрезки от тях, свински глави от Кипър и др. При нас имаше сигнал, че в кебапчетата има кости.

Тогава от федерацията потърсихме производителите, които коментираха, че при преработката на месото не са могли да изчистят костите от свинските глави. Наред със субпродуктите има набухватели, които също се влагат в месните продукти. Потребител сподели, че на път за София се отбил в крайпътно заведение и му сервирали кебапчета колкото лимонадено шише. Това показва, че в каймата се влагат набухватели, които след термична обработка уголемяват продукта.

- Тези добавки и заместители вредни ли са за човешкото здраве?

- Именно в това е въпросът. Ако всичко беше произвеждано под контрол, тогава нямаше да се създават подобни ситуации, в които не е ясно дали ядем сирене или растителна мазнина с примеси от сухо мляко. В момента, в който БДС стана не задължителен за производството, а желателен, документите за технологията на производствения процес станаха търговска тайна. И производителите се оправдаваха, че рецептата за този продукт е фирмена тайна. Това отвори възможността да се влагат в сиренето какви ли не продукти, които само чрез изследване може да докаже, че съществуват.

- Това означава ли, че сиренето се произвежда от палмово масло и кондензирано мляко? И то вредно ли е за човешкото здраве?

- То може да се влага в продуктите, но в определени количества, тъй като съзържа мазнини. Така, ако то се консумира всекидневно, става канцерогенно и много опасно за здравето. Това дори е коментирано от Световната здравна организация. През 1999 година решихме и направихме едно изследване на мазнините и се оказа, че на българския пазар всички маргарини бяха със завишено съдържание на опасните мазнини. Тогава писахме писма до земеделското и здравното министерство и те ни отговориха, че били затворени няколко предприятия за производство на маргарини, но не и тези, за които бяхме алармирали.

Друг случай е с олиото. Много оплаквания от потребители имаше, че при термична обработка мазнината мирише на риба и на други неспецифични неща. При проверка на 14 марки олио се оказа, че по-голямата част от производителите използват соя и рапица вместо слънчоглед заради по-ниските им цени. Само двама от тези производители се оказа, че използват 100 процента слънчоглед. В този случай няма опасност за човешкото здраве, а по-скоро за това, че на етикета не е изписано, че олиото не е произведено само от слънчоглед, ами и от други маслодайни култури, което заблуждава потребителите.

- Да, но сега има проверки за съдържанието на продуктите от Националната ветеринарномедицинска служба и от Националната агенция по приходите. Според вас как ще се отрази върху производителите? Смятате ли, че ще има затворени предприятия, които не спазват технология на производство?

- Това е поредната фиктивна проверка. В началото от институциите твърдяха, че суровините, които се влагат в продуктите и не са описани на етикета, ще се изземват и унищожават. Оказа се обаче, че това няма да се прави и няма да има анализ на продуктите. Според нас проверката трябваше да започне по обратния ред - да се направи преглед на техническите документи, които някой е утвърдил.

И дали някой е регламентирал технологията със завишени компоненти, които създават рисковете за потребителите. Съответно след като всички нередности бъдат установени, продуктите, които са произведени по порочни технологии, да бъдат иззети както от производителя, така и от търговеца на дребно. Тогава щеше да има ефект.

- Кой всъщност трябва да осъществява контрол върху храните?

- Смятам, че контролният орган не трябва да е под шапката на две министерства, а да бъде независим. Не както сега, храните от животински произход да са под егидата на земеделското министерство, а тези, които са от растителен – да са в здравното ведомство. Така, ако даден потребител иска да се оплаче, че има проблем със сиренето и отиде във ветеринарната служба, ще го препратят в Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), тъй като продуктът е съставен от растителни мазнини.

През 2006 г. излезе решение на МС, според което трябва да се създаде контролен орган за качеството на храните. Според решението на кабинета този контролен орган трябваше да бъде готов до края на 2007 г. и трябваше да заработи през 2008 г. Това обаче не стана, защото възникна спор на кое министерство трябва да бъде подчинена тази структура. Тогава двете министерства - на земеделието и здравеопазването, се скараха кое от тях да отговаря за качеството на храните. Според нас трябваше да бъде подчинена директно на министър-председателя или да бъде абсолютно независима.

- Какво яде българинът според вас?

- При млечните продукти вече е ясно, а при месните има тенденция, която се прилага от повечето производители - да съкращават периода на стареене на продуктите. При производството на луканка продуктът има срок на „узряване”, тоест вредните вещества в него да узреят. Този срок обаче не се спазва, както е и при кашкавалите. Това също е рисково, тъй като може да предизвика стомашно неразположение или при децата да има и по-тежки последици. Освен това в луканковите салами се слага подправка „пушек”. Но понякога производители слагат големи количества от тази подправка и тя става вредна за консумация.

- Преди месец шефът на Националната ветеринарномедицинска служба издаде заповед търговците на дребно да разделят млечните продукти, които съдържат растителни мазнини от тези, които са произведени само от мляко. Има ли ефект от тази заповед?

- Това е една добра крачка, тъй като поне потребителите ще са информирани за онова, което купуват. Купувачите, когато влизат в магазина и не разполагат с достатъчно средства, ще знаят, че си купуват по-евтино сирене, но то е с растителна мазнина. Освен това потребителят ще е по-сигурен, че се спазват нормите за това какви количества от дадена подправка или мазнина са вложени в този продукт.

- Как потребителят може да разпознае, ако продуктите в магазина не са разделени, че в единия вид сирене има растителна мазнина, а в другия не?

- Заради нашумялата напоследък тема с качеството на храните много специалисти съветват да се купуват по-скъпите продукти и уверяват потребителите, че те са качествени и са направени от истински продукти. Да, но това накара не малка част от производителите да увеличат цените, за да попаднат в по-високия клас салами и сирена и да заблудят купувача, че стоката им е качествена. Аз лично съветвам потребителите, когато си купят сирене и вкъщи разрежат едно парче, да го попарят с топла вода. Ако в него има палмово масло, парчето сирене ще се разпадне, тъй като мазнината се разтопява при по-висока температура.новинар