Фрог нюз:

След протестите вече не можем да живеем като нищо
16 01 2009
hleb.jpgНа втория ден от протестите в центъра на столицата, Волен Сидеров и хората му напуснаха парламента. Стратегически ход, който със сигурност донесе на „Атака" поне 2-3 процента допълнителна подкрепа.

Не е важно дали социолозите-милионери ще признаят този факт. Тяхното влияние и възможности за манипулация вече не са същите, каквито бяха. След студентските протести, въпреки опитите за тяхното опорочаване, вече нищо не е както е било. Сидеров пръв разбра това. И тръгва по села и паланки, за да покаже съпричастност към тегобите на хората в тежката зима. Естествено социолозите-хотелиери и голфмени, ще му нарисуват мустаци и червени бузки и ще го обяват за популист. Само че за Сидеров това вече е без значение. „Братя Галеви" в социологията, както нарича двамата мастити спецове колегата Стойко Тонев (жалко, че новите собственици на в. „Експрес" спряха колонката му, която бе прозорец към света и българското реалити за много читатели), вече нямат онова влияние, заради което партийни централи им сипеха хонорари, равни на „голямата златна жила" на Белю Пушилката... Разбира се, няма да останат на сухо и за тези избори, но това е проблем на тези, които поръчват музиката.

Други от опозицията се смесиха с протестиращите студенти и проведоха „събеседване на терен". В погледа на бунтарите обаче се четеше недоверие.

Депутатите от мнозинството пък останаха в парламента, за да „коват закони в името на обществото и избирателите". Много мило, но всички знаят, че ще се „кове" нещо друго, при това като за последно. Пред микрофоните представители на БСП и ДПС се държаха „храбро и патриотично", което хората отвън кой знае защо наричаха нагло...

Поетът Тома Марков казва, че не всеки е Ботев, но е хубаво да се старае да бъде. Защото злото е да живееш като нищо. Преди него Конфуций е определил като най-важен пътят към целта, не самата цел.

Управляващата коалиция изповядва обратното: най-важна е целта и всеки път за докопването до нея е добър. По какво съдя. В газова криза сме. Преди това ни дойде на гости световната финансова и икономическа криза. Българският бизнес се опита да предупреди, че нещата са сериозни и много хора ще изпитат на гърба си дебнещите неблагополучия. Правителството обаче демонстрира самочувствие и се похвали, че имаме резерви, които ще ни превърнат в печеливши от кризата. Да му мислят другите. Даже помощи не ни били нужни. И знаете ли защо? Защото външната помощ не може да бъде лапната и ще се следи нейното разпределение. Бюджетният излишък и натрупания вътрешен резерв обаче може да се разпредели между свои. В разгара на пиарското безумство около нашата стабилност обаче получихме удар в гърба - Русия ни спря газа, заради неуредени сметки с Украйна. Отнесохме го обаче ние. Сега молим ЕС за помощ.

s_stanishev_gaz.jpg

След совалката на Станишев до Москва и Киев, стана ясно също, че клякаме на Турция и Гърция. За да оцелеем ще приемем всичките им условия. Такива са пазарните принципи, а да се надяваме на разбиране в момент на криза е наивно. Защото няма сладка зависимост. Известен наш историк разказваше как преди време наши специалисти предложили на турските си колеги да обменяме по-активно архиви, за да се научат нови неща за миналото ни. Турският шеф на архивите обаче отвърнал, цитирам по памет: „Вие сте малка страна. Били сте при нас. Пак ще бъдете..."

Тройната коалиция днес е в капан. Няколко вида кризи гърчат народа. От друга страна Брюксел пише поредния доклад за България. Както се казва, положението не е розово. Засега обаче само БСП е на фронтовата линия. НДСВ мънка и е на път да да се изниже от управлението. Освен това се говори, че царят е разпоредил министрите му да осигурят пари за предизборната кампания, което ги превърнало в сомалийски пирати, стенат кандидати за европроекти. ДПС мина в нелегалност. Смъртта на Мехмед Емин сякаш отприщи свлачище в движението. За Доган е неприемливо да мине в опозиция в новия парламент, защото това ще му отреже достъпа до еврофондовете и пряката власт. Нова управленска кампания с БСП пък е твърде рискова, тъй като обществото е алергично към подобна идея. Открит остава единствено пътя към сърцето на президента Георги Първанов. В тази посока ще очакваме новини. Апропо, какво ли споделят синовете на държавния глава в семейството за състудентите им, които бяха бити пред НС и за бъдещето на Студентски град, например... Хубава пиарска акция можеше да се получи. Но да не се отклоняваме.

protesti_ns6_1.jpg

БСП ще трябва да се справя сама, натоварена, справедливо или не, с целия пасив от управлението. Високомерието на някои нейни функционери няма да й помогне. Също и вътрешнопартийната борба за власт. Преди изборите тя ще се разгори с нова сила: Румен срещу Сергей, Румен срещу Румен, Румен и Георги срещу... Ключавата дума е „срещу", която все по-рядко води до КПД. Остава соцелитът да разчита на капитала. Не е малко, но трябва да се има предвид обедняването на електората, което ще доведе до нова доза омраза към богатите, особено тия с петолъчка на ревера...

В такава ситуация би трябвало джакпота да е за ГЕРБ. Там обаче всичко се олицетворява от Бойко Борисов. Затова и червените специалисти по подривна дейност разработват саботажните техники за дискредитирането му. През първия ден от студенските протести те го тестваха с писмо на МВР за някакво взривно устройство. Знаем как се развиха нещата, а в крайна сметка Борисов трябваше да обяснява, да разяснява, да доказва... На „Позитано" 20 потирваха доволни ръце. Медийната война, която е от голямо значение в предизбона ситуация, изглежда предварително спечелена от социалистите. Появи се слух, че ГЕРБ готви пробив в интернет пространството, но дали това ще е достатъчно? Пък и подкрепата на Запада не е все пак противоракетен щит... Нужен е и перфектен екип, какъвто все още не се вижда.
protesti_ns6.jpg
снимки Вяра Йовева

Най-важният обществен знак в момента е студентското недоволство. Много млади хора показаха абсолютна непоносимост към действията на властта. Зад тях са учители, медици, фермери, миньори и всички други, които опитаха да защитят правата си, но бяха отсвирени. Много от тези хора със сигурност няма да дадат гласа си за участниците в тройната коалиция. Но не е ясно и за кого ще го дадат. Те нямат още свой човек, няма я и алтернативата. За тези хора ще се води война с всички средства, повечето от които непозволени. Остава надеждата, че гражданското общество у нас започва да се събужда. На хората им писна от всичко. Важното е как ще изрязат това. Защото за хляб и шоколад трябва нещо повече от недоволство.

Огнян Стефанов