“българският кенеф” е оръжие не по-малко реално от “българския чадър”

Ако Елена Джелебова не съществуваше...

17:14 | 15-01-2009

Скандалният автор Давид Черни |France-presse

Ако Елена Джелебова не съществуваше, тя трябваше да бъде измислена.

Не за друго, а за да има кой да каже съвсем публично не само насред София, но и насред Брюксел, че това, в което живеем ние, българите, е същото, в което си мислим, че живеем. И в което всички други европейци все по-ясно ни виждат как живеем.

Добрата новина е, че Елена Джелебова, поне от няколко дни, вече съществува, вече няма нужда да я измисляме.

И няма абсолютно никакво значение дали тя е мъж или жена, дали е българка или чех, дали е Елена или Давид.

Някой все още има ли нужда от доказателства, че “българският кенеф” е оръжие не по-малко реално от “българския чадър”? Само че оръжие не за индивидуално, а за масово поражение – чрез материалната и духовната нищета, които раждат пороци и стискат обществото за гушата.

Или поне стискат за гушата онази негова част, която смята, че да си протегнеш главата нагоре, за да виждаш повече и да мислиш по-добре, е право и достойнство на човека.

Ако съдя по реакциите, очевидно някой все още има нужда от доказателства. Ето последните две.

В деня, когато се разбра, че кенефната провокация на българската художничка Елена Джелебова, всъщност е общовропейска провокация на чешкия художник Давид Черни, в София политическият кенеф изригна и чрез елементарна и безсрамна полицейска провокация смаза мирния протест на младежи и старци пред Парламента. Връзката между едното и другото събитие не е пряка. Но е силна.

В същия този ден министър-председателят на европейска България, напълно провокативно, отиде да води сепаративни преговори за газ в Москва, докато министър-председателите на другите европейски страни бяха в Брюксел, за да подкрепят острата декларация на Барозу по повод газовата криза, която същата тази Москва създаде. Напълно провокативно.

Така че ако някой в България и след втория пример още не е разбрал защо един чешки художник си позволява нагло да ни обижда с кенефни провокации, то повече не трябва да му се обяснява. Достатъчно е само по отношение на него да се цитира един друг чех, великият писател Ярослав Хашек, който въведе в употреба съдържателния медицински термин “доказан идиот”.

Та сред тази последно спомената категория хора в България има и такива, които доскоро бяха притеснени за съдбата на Елена Джелебова. В смисъл – да не вземе да се укрие от справедливото възмущение на българските власти или поне на онези патриоти, които биха искали да намажат с катран и да подпалят въпросната вещица.

Сега същите тези хора са притеснени за съдбата на Давид Черни. В смисъл – ще му се случи ли, каквото трябва да му се случи, ако не от българска, то поне от чешка страна или провокацията му пак ще остане безнаказана.

Както на практика е останала безнаказана предишната му провокация – да вземе насред центъра на Прага да боядиса един стоманен съветски танк в сияйно розово, моля ви се. Прибрали го за дребно хулиганство и го пуснали. За едро, за едро е трябвало да го приберат.

Защото ако всички се подведат по неговия акъл и започнат да си боядисват съветските танкове в сияйно розово.....Или пък всички започнат да представят България като чисто бял, стерилен кенеф – ами то никакъв реализъм няма в цялата работа.

А без реализъм това изкуство ли е?

Автор: Пламен Асенов