Министерски съвет |
Над 20 милиарда лева са били изразходени в периода 1998-2007 г. от държавната администрация за програми, при които са установени сериозни нарушения или не са били постигнати желаните резултати. Това отчете вчера Институтът за пазарна икономика, който на базата на доклади на Сметната палата направи анализ на извършеното от чиновниците. 727 милиона лева от тази сума са конкретно идентифицирани загуби, обяви Петър Ганев от института. Това са тези средства, за които има ясни и неопровержими данни, че са били разходвани неправомерно и/или не е бил постигнат дори минимален резултат в следствие на тяхното разходване.
Резултатите от изследването се базират на проучването на 433 одита от публикуваните доклади на Сметната палата за посочения период. От тях 99 са случаи на успех, 193 - случая на провел и 141 некласифицирани случая.
Първенци по неизпълнени задачи са Министерството на труда и социалната политика с програмата си "От социални помощи към заетост" за периода 2004-2006 г. При изпълнението на програмата на всички нива са установени голям брой пропуски, неточности и нарушения при документирането на дейностите. Оспорва се и ефикасността на програма, тъй като едва 0,27% от участвалите в нея са с постоянна трудова заетост. Отделно в Агенцията по заетостта не са събирани данни за изплатените социални помощи.
На второ място по провалени програми е инициативата на Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на регионалната развитие и благоустройството "Малки и средни предприятия". По тази програма са подпомогнати едва 0,03% предприятия и липсва обратна връзка с бенефициентите. За периода 2002-2005 г. са открити множество злоупотреби, като липса на достатъчно контролни механизми, ниска ефективност на консултантските услуги и неоправдано купуване на стари машини и съоръжения при ниски разлики с новите. Сключването на договорите с фирмите също е спорно, защото някои от дружествата не са отговаряли на изискванията.
Друга сфера, в която са изхарчени много пари без резултат, е опазването на културното наследство. Министерството на културата, Националният институт за паметниците на културата, Националният център за музеи, галерии и изобразително изкуство и Националният фонд "Култура" за периода 2003-2004 г. нямат програма за опазване на културното наследство, липсва мониторинг, има предпоставки за корупционен риск. Не са били предприети и ефективни мерки относно собствеността, мониторинга и актуалната инвентаризация на състоянието на имотите.
Основният урок, изведен от анализа на докладите на Сметната палата е, че правителствата не са ефективни за постигането на определени резултати. Поради тази причина целта трябва да е минимизиране на задачите, поети от публичния сектор. Не е необходимо правителството да поема дейности, които са набедени за „пазарни провали”. Опитът показва, че договорните отношения с частни фирми, приватизацията и изобщо отстъпването на дейности от публичния към частния сектор са
добро решение. Правителственият провал може и да е по-страшен от „пазарния провал”!, твърдят авторите на изследването.бгфактор
Няма коментари:
Публикуване на коментар