На Острова на свободата свобода няма

1.Карлос Торес. Снимки Ани Петрова
2.Карлос Торес
3.Карлос Торес
4.С приятели на купон. Снимки Личен архив
5.Танците са в кръвта му.

Кубинец свива дюнери в София

[08-05-2009] от Иван Филчев

Карлос Торес. Снимки Ани Петрова

Карлос Торес

Карлос Торес

С приятели на купон. Снимки Личен архив

Танците са в кръвта му.
01/05

Карлос Алберто Сесилия Торес е кубинец, който за разлика от повечето свои сънародници в България си вади хляба не с танци, а с дюнери. Карлос е от град Камагеуй, а за първи път идва в България през октомври 1985 г. с група кубински младежи, изпратена да специализира металообработване, за да работи след това в СМК „Кремиковци”.

Оказва се, че точно тази работа не му е по сърце, но за сметка на това сърцето му пленява българка, за която се жени. Две години по-късно Карлос прекратява четиригодишния си договор и заедно със съпругата си се връща в Куба. През 1990 г. семейството отново се мести в София, където се ражда дъщеря им Естела.

Карлос започва работа в рибарски магазин, а от известно време прави дюнери. „Научи ме една арменка, омъжена за грък, а си дадох сметка, че е по-лесно, по-леко и падат повече пари”, спомня си Карлос, като добавя, че любимото му място в България е работното му място.

Дюнерите дори го правят доста известен в София, но все пак пред дюнер предпочита мусака или руло „Стефани”. „Няма моя съученичка, която да не го познава, при положение че на никого не съм казала, че ми е баща”, признава дъщеря му Естела. Мечтата му е да сбъдне мечтата на дъщеря си, която иска да се занимава с кино. А на българите пожелава да бъдат по-добри хора, да няма злоба, а да има прошка.



Карлос Алберто Сесилия Торес: Българите не могат да се веселят без алкохол



- Какви бяха първите ти впечатления от България?

- Бях разочарован, защото онова, което видях, се разминаваше с очакванията ми. Бях гледал репортажи от България, които ме бяха впечатлили, но се оказа, че ми бяха изградили грешна представа. Мислех си, че всички българи са руси и много бели хора, и очаквах, че като пристигна през октомври, вече ще има сняг. Като кацнахме на аерогарата, която беше в ремонт, печеше слънце също като в Куба, а навсякъде, накъдето се обърнех, не видях рус човек, а само чернокоси и мургави хора. Разочарованието ми беше пълно, когато с автобуса „Чавдар” минахме покрай панелни блокове в Студентски град, а после, като видях "Кремиковци", даже се разплаках.

- Приемат ли българите чужденците?

- Зависи от чужденците. Ако се държиш добре и съобразяваш, няма да имаш проблеми. Българите и кубинците имат нещо общо, макар че за кубинците се говори, че са по-топли и темпераментни. И двата народа са готини и гостоприемни. Смятам, че българите са много разумни и интелигентни хора, а и смятам, че това е доказано.

- По какво се различават българите от кубинците?

- Кубинците гледат на живота от хубавата му страна, а българите са песимисти. Забелязал съм също, че българите не могат да се веселят без алкохол. Ако не са пияни, не могат да правят купон, и за да станат да танцуват в дискотека, задължително трябва да са обърнали няколко чашки. При кубинците не е така. Те просто умеят да се забавляват. Освен това българите имат всичко - и тролеи, и трамваи, докато ние, кубинците, нямаме нищо, но пак сме весели.

- Придобил ли си някакви български навици?

- Много псувам, но май това не е характерно само за българите.

- Известна ли е България в Куба?

- Да, при това много. Аз от петгодишен зная, че България е родината на розата, макар че много рози тук не съм видял. Иначе Йорданка Христова и Бисер Киров са много популярни при нас. Дори моят племенник е кръстен Бисер, а много момичета носят името Йорданка.

- Какво не ти харесва тук?

- Ако кажа, че нещо не ми харесва, ще излъжа. Може би панелните блокове не ми допадат, а и не разбирам защо в София извозват боклука сутрин, а не късно вечер.

- Ако някога станеш кмет на София, какво би променил в града?

- Ще обърна повече внимание на кварталите на София.

- Свободни ли са хората на Острова на свободата?

- В Куба свободата се свежда до това, че можеш да правиш, каквото си искаш, стига да не извършиш престъпление. Това се вижда най-вече по карнавалите. Хората обаче нямат свободата да пътуват в чужбина. Вестниците не могат да пишат каквото си искат, не можеш да изразяваш лично мнение и да изразяваш недоволство. Когато става дума за политика, на Острова на свободата свобода няма.