Хранителните добавки

Употребата на хранителни добавки се разраства като епидемия

Годишният оборот на илачите без рецепта вече е между 140 и 200 милиона лева, но могат да бъдат и опасни

Янина Здравкова

Броят на хранителните добавки, предлагани в аптеките, и пазарният им дял главоломно растат. снимка: НЕВЕНА ТЕНЕВА

"Ние сме помислили как да се справите с всяко вкусно изкушение, без да броите калории и да трупате килограми", "Как да върнем цвета в живота си и да избягаме от стреса", "Шум в ушите, направо ми се къса сърцето"....

Това са миниатюрна част от примамливите послания от рекламите на хранителни добавки. Ако се четат етикетите им, тези магически, леснодостъпни продукти са в състояние да решат всички проблеми на човечеството - стреса, безсънието, диабета, запека, възпалените стави, да подобрят кръвообращението, да оросят мозъка и да вкарат абсолютно всеки в идеалните килограми. Без усилие, без болка, без странични ефекти, и най-вече - напълно природосъобразно.

А по закон хранителните добавки са именно добавки към храната - вещества, които единствено и само допълват обичайната диета. Те би трябвало да имат същото действие като хляба, киселото мляко и чубрицата и по никакъв начин да не претендират за лечебен или профилактичен ефект.

На практика обаче, според рекламите им, хранителните добавки правят точно това - лекуват и профилактират, понякога по-силно и от самите медикаменти. Но за разлика от лекарствата, те се радват на изключително либерален режим на регистрация и контрол. Което ги превръща в масово търсена и достъпна панацея.

В момента у нас има регистрирани около 2000 хранителни добавки, сочат данните на Министерството на здравеопазването, което отговаря за регистрацията и контрола на тези продукти. Според Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, реално се предлагат около 1500 продукта. Около половината от тях са влезли на пазара в последните 2 години. Според данни от различни източници годишният оборот от добавки у нас е между 140 и 200 млн. лв. и вече е надвишил този на лекарствата, които се продават без рецепта. Годишният ръст на пазара е около 30%. Благодарение на това и цените растат устремно. В момента средната цена на хранителна добавка е 9 лв. - 2 пъти повече от средната цена на лекарство без рецепта.

"При мен

хранителните добавки държат 12-13% от оборота

Това е един път и половина повече от продажбата на лекарства без рецепта и около 2 пъти повече от продажбите по здравна каса", обяснява Николай Костов, който има 6 аптеки, едни от най-популярните в София. "Това се държи основно на либералния режим на регистрация и продажба и в по-малка степен на огромния им брой и на това, че хората имат нужда от тях", смята той.

Добавките като продукти са сравнително нови за Европа - те започват да навлизат тук в последните 10-12 години. Родината им са САЩ. "Цялото законодателство на ЕС, т.е. и нашето, защото то следва европейското, показва, че е доста изостанало от американското. Тук то е твърде либерално", казва Николай Костов.

По закон у нас добавките са концентрирани източници на витамини, минерали и някои растения. Наредба на МЗ определя максимално допустимите дози на тези вещества, в нея има и забранителен списък от 120 растения, които не бива да се слагат в добавките, тъй като са отровни или твърде силни. Общо растенията по света обаче са около 400 000.

Законът сочи, че при тези продукти е заложен принципът, че производителят и вносителят носят основната отговорност за качеството и безопасността. Режимът за достъп до пазара е уведомителен - възможно най-лекият. Когато фирма иска да пусне на пазара даден продукт, тя просто представя в РИОКОЗ документацията си плюс етикета и листовката на добавката. По нея се съди какви съставки съдържа продуктът и дали не подвежда потребителя, т.е. дали не си приписва лечебен ефект. "След известно време инспекторите на РИОКОЗ правят проверки по аптеки и магазини дали вече пуснатите на пазара продукти отговарят на изискванията и дали няма такива, които дори не са получили разрешение за продажба", обяснява д-р Нелия Микушинска, експерт от дирекция "Опазване и контрол на общественото здраве" в МЗ. Когато се установи, че даден продукт не отговаря на изискванията, в зависимост от нарушението той се изтегля от пазара или производителят получава глоба. Това важи и за рекламата - когато тя е подвеждаща, следва глоба и тя се спира.

За 2 г. са направени общо 1800 насочени проверки по аптеки и магазини, като при 116 продукта са установени нарушения. Част от тях са спрени от продажба, други са получили актове, а за някои производителите са принудени да сменят подвеждащи етикети, сочи статистиката на МЗ.

Но как се следят ежедневно 1500 продукта?

Трудно. След регистрацията всеки може да промени етикета и да напише каквото си иска на него. И нищо не му пречи да обясни, че продуктът му "подпомага", "съдейства". Формално никъде не пише, че има лечебен ефект, и производителят не подлежи на санкция. Но пък за всеки потребител става ясно кое точно ще му излекува добавката. И заради масираното внушение - при около 90% от продуктите, те са търсени точно за лечебен ефект, а не като добавка към храната.

Потреблението истерично расте под лайтмотива, че това са натурални и безвредни продукти. "В момента в топ 10 на най-търсените добавки са Q 10, гинко билоба, глюкозамин, калциеви препарати, ензими, пробиотици, магнезий, ставни продукти, екстракти от грозде за подобряване на мозъчното кръвообращение", казва Николай Костов. Преди няколко години е имало "година на котешкия нокът", а доскоро особено модерен сред майките е бил "Цитросепт" - екстракт от грейпфрут и "природен имуностимулатор".

Интересно дали майките знаят, че

безобидният грейпфрут не бива да се комбинира с редица лекарства

Защото никой не обръща внимание, че и най-обикновен плод, да не говорим за билките, може да е отровен в зависимост от дозата и комбинацията. Та дори кислородът може да бъде вреден в големи количества!

Затова и настъплението на добавките продължава, а либералният режим поражда опасни практики. Редица природни субстанции като гинко билоба, валериан, мелатонин, глюкозамин и още много се използват и при лекарства, и при добавки. Но в някои добавки по аптеките те са в по-голямо съдържание, отколкото в лекарствата. Например има лекарство по лекарско предписание, което съдържа 2 мг мелатонин - хормон, който успокоява и ускорява заспиването. В същото време има добавка, която се казва "Мелатонин" и съдържа 5 мг от веществото. А щом лекарството е с рецепта, значи е преценено, че то не може да се пие безразборно, а 2 мг е препоръчителната доза, над която има опасност за организма.

По подобен начин стоят нещата и с гинко билоба, и с глюкозамин най-вече защото все повече производители предпочитат да регистрират или пререгистрират лекарствата си като добавки заради по-лекия режим, по-ниската цена на процедурата, по-занижения контрол. При добавките няма и контрол на цените - всичко е оставено на пазара, а при лекарствата се иска да се регистрира пределна цена, която да се спазва. "Цели групи медикаменти вече ги няма в България. Вече няма понятие като фитолекарствени продукти, всички те са пререгистрирани като добавки", казва Николай Костов. Например доскоро валерианът е бил лекарство, тинктурата от това растение продължава да се продава като медикамент. Валерианът на таблетки обаче е хранителна добавка.

"Важно е да се знае, че това са биологичноактивни вещества, които имат странични ефекти, действат много силно. Но не могат да отменят лечението", обобщава Костов.

А какво да кажем за копията? Лекарството "Нолипрел" е за високо кръвно, а на пазара има добавка "Нолипид". Същото важи и за препарата "Пресид" и добавката "Пресит". Или за хита от предни години "Шлемник Байкалски", който първо помагаше срещу хипертония, след това се сдоби с "противотуморен ефект", а през лятото имаше ефект срещу жегата?

Дори и витамините, които някои пият с шепи, могат да бъдат опасни. "Това важи особено за мастноразтворимите - А, Е, Д и К. Те не се разграждат в организма и натрупването им може да доведе до доста неприятни последици", казва Николай Костов.

Контрол при производството също няма

Част от добавките се произвеждат при спазване на условията за добра производствена практика подобно на лекарствата. При други обаче не е така и всичко това е оставено на добрата воля на производителя. "Ако вие пиете "Муня-муня", "Чучуаси" или "Брахми", знаете ли какво пиете всъщност? Това са растения от Южна Америка и от Далечния изток, но как са произведени тези добавки, къде и какво е сложено там?", пита Костов.

И така - противно на закона, част от добавките лекуват. И имат както положителните, така и негативните ефекти на лекарствата. В САЩ ежегодно те водят до смъртни случаи, тъй като там потреблението е още по-истерично и се пият по 7-8 продукта наведнъж. Какво трябва да се направи, преди епидемията да завземе и нас?

Според здравното министерство самите потребители трябва да са отговорни към здравето си, да не купуват и пият добавки, които претендират за лечебен ефект, и да сигнализират в РИОКОЗ, когато попаднат на нещо подобно.

Според Николай Костов обаче трябва да се променят доста неща. В наредбата, която регулира добавките, трябва да има не забранителен, а разрешителен списък на растения, които могат да се влагат в добавките, извън който всичко да е забранено.

И не само това. "В САЩ има специален ред за следене на негативни ефекти от добавките, както тук има такъв за докладване на странични реакции от лекарства", казва той. В Америка си има и специална служба, която следи рекламата на добавките. И когато някой твърди, че продуктът му има лечебен ефект, той получава глоба за продажба на нерегистрирано или фалшиво лекарство. А тук ще получи далеч по-леката санкция за незаконна реклама или ще бъде помолен да промени етикета си.

А Европейската комисия трябва да преосмисли директивите си за режима за регистрация и продажба на хранителните добавки. Преди да е станало твърде късно.

Кой гарантира как точно са произведени част от хранителните добавки? Листовките им са пълни с твърдения, че съдържат екстракти от загадъчни растения. Но каква е истината?

Снимка: РОЙТЕРС

сега

Още:

Х Р А Н И Т Е Л Н ИТЕ Д О Б А В К И