И така колко е анонимен всъщност човек, когато иска да запази анонимност в интернет? На този въпрос си отговори Фред, но не без чужда помощ. Това му коства доста нерви и безсънни нощи. И така един ден съвсем случайно 29-годишният Фред открива съществуването на месечно списание "Тигър", в което на него самия е посветена една статия от две страници.
Тази неочаквана известност обаче съвсем не зарадва Фред, тъй като той открива в тези две страници вякакви факти за своя живот, които съвсем не държи да стават обществено достояние. Анонимността му в мрежата е разбита на пух и прах. Статията започва така. "Здравей, Фред. На 5 декември 2008 ти навършваш 29 години. Може ли да се обръщам към теб на "ти"? Ти не ме познаваш, Фред, вярно е. Но аз те познавам много добре. На теб се падна /не/щастието да бъдеш първият "гугъл портрет" на "Тигър". Една съвсем проста рубрика. Взима се някой анонимен /потребител на интернет/ и се разказва живота му благодарение на всички следи, които е оставил волно или неволно в интернет. Каква е идеята на тази рубрика ли? Това, че обикновено не се обръща особено внимание на личната информация, която е на разположение в интернет, и която веднъж синтезирана изведнъж започва да изглежда обезпокояващо. В крайна сметка това си е твоя грешка, трябваше да внимаваш, пише авторът на статията. И оттам започва кошмарът на Фред.Авторът е направил проучванията си във мрежите за контакти и всякакви сайтове в интернет Facebook, Google, Flickr, Youtube... Изнесени са всякакви факти от живота на Фред, но по-лошото е, че се цитира името на компанията , в която той работи. Той се разгневява и се обажда в списанието, за да се оплаче. Авторът на статията / и основател на списанието/ Рафаел Мелц обаче се защитава - той просто е цитирал публични източници /Да бе внимавал какво споменаваш, Фред/. Но не само оповестяването на неговия работодател тормози Фред. Идва ред на имената на гаджетата му, както и вкусовете му.../"малки гърди, къси коси и хубави крака"/, мобилния му телефон и прочее и прочее. Всъщност Фред признава, че списанието му е дало добър урок, но все пак не би искал да го изпита на собствен гръб. Добър урок за всеки, който пише в мрежата... с пожелание да не го изпитва върху себе си. А междувременно списанието твърди, че ще продължава да публикува портрети на "анонимни" потребители на мрежата". /LePost
Париж / Франция
Няма коментари:
Публикуване на коментар