Приличаме не на троянски кон, а на магаре, което не може да се излекува от крастата си да краде

Чудовищата са тук и раждат евроомраза

Бавно и методично българските политици настройват обществото срещу ЕС

Диян Божидаров

Дори Бойко Борисов каза преди дни, че заедно с европейските си партньори щял да отвори реакторите. Рече го ей така, без да му мигне окото, при положение че ЕС никога, ама никога няма да позволи. Този човек приятел ли е на Европа, или и той насажда евроомраза? Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

Дори в дивата българска политическа джунгла има добри новини. Една лоша прогноза категорично няма да се сбъдне - че разочарованието от ЕС ще роди песимизъм, а от пепелта на погубените надежди ще изникнат чудовища. Не, по-лошо от сега няма да стане. Чудовищата вече са тук.

Когато България все още бе кандидат-член, властта почти извиваше ръцете на ЕС: "Може да не сме готови, но бързо ни приемайте, защото масово разочарование ще ви залее от югоизток". Когато вече влязохме, но очевидно не станахме по-европейска държава, нашата власт отново размахваше плашила: "Не ни спирайте парите, не налагайте клаузи, защото ще настане такова недоволство, че чудовища ще избуят от популизма". "Чудовищата" периодично се появяваха в речите на Първанов и Станишев по най-различни конюнктурни поводи. Дори сблъсъкът със Сидеров през 2006 г. бе лансиран от пиарите на президента като

избор между "европейските и цивилизационни ценности"

и "чудовището, което яхва вълната на екстремния национализъм".

Е, случи се. Чудовищата наистина са тук и насаждат евроомраза. Само че не песимизмът и разочарованието на хората ги роди. Нито пък някой балкански фюрер е яхнал вълната на популизма. Точно политиците, които най-много се кълнат в "европейските ценности", методично настройват обществото срещу ЕС.

Когато миналата година ОЛАФ удари разни интересни бизнесмени, логично бе покровителствените от тях политици да им уредят трибуна в правоверни медии, от която да разгласят, че това били завистливи атаки - лошата Европа сън не хващала от силните наши фирми. Жалка, но също така обяснима бе реакцията на българските власти през ноември, когато ЕС за последно (засега) ни спря пари. Ами пари са това, не думи, и след като напразно раздаваме голи обещания, нормално е премиерът да каже, че ни третират като втора ръка, а президентът да заподозре гигантска конспирация срещу България в Европейския парламент. Глупаво и нафукано, но в тон с нашата провинциална традиция, бе БСП да прокламира, че след като световната финансова криза ни застига по-леко, значи световният ред е лош, а у нас си е най-добре (подтекстът беше: "Гледайте докъде я докараха западняците, дето все ни дават акъл"). Но ето, че дори газовият спор между Русия и Украйна неусетно се превърна у нас в полемика

какъв е тоя Европейски съюз и за какво се бори

Така стана, защото още първия ден вместо за липсващите газови резерви или алтернативни маршрути президентът Първанов заговори за отваряне на спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй". Това очевидно безсмислено начинание (просто никой няма да ни разреши да ги пуснем) бе подето и от опозиционни политици и така вместо за газ започнахме да спорим за ядрена енергетика. Не гледаме какво става на руско-украинската граница, а пак се връщаме на безплодните спорове защо проклетата Европа не ни иска АЕЦ-а. Наистина отличен "6" заслужава мозъчният тръст, който е измислил как полезно да се измести центърът на проблема.

Но това не е обикновено отклоняване на вниманието. Всичките изброени по-горе примери показват, че става дума за целенасочена тенденция. Властта си търси поводи да насажда негативизъм спрямо ЕС. Даже забавно-развлекателно прекалява. Та първото, което се сети икономическият министър Петър Димитров след старта на газовия проблем, бе да търси компенсации от същия този лош ЕС, сякаш той е надробил кашата.

Дори Бойко Борисов каза преди дни, че заедно с европейските си партньори щял да отвори реакторите. Рече го ей така, без да му мигне окото, при положение че ЕС никога, ама никога няма да позволи. Този човек приятел ли е на Европа, или и той насажда евроомраза? Буди надежди, които няма да се сбъднат, и ще е поредният, който един ден ще се се оправдава с Брюксел.

От есента насам пък мнозина българи си мислят, че след като взехме неоснователно да се перчим на Брюксел, истинската цел на нашите управници е да станем първата държава, която да бъде изгонена от съюза. Едва ли. Приличаме не на троянски кон, а на магаре, което не може да се излекува от крастата си да краде, и поради тази причина е добре да сме наредени на европейската ясла. Просто Брюксел стана ментор на нашите политици, а те не харесват правилата, които налага.

Но това не им стига. Трябва и българите да не харесват ЕС, защото станат ли истински граждани на съюза, ще влязат и в гражданските си задължения да дирят сметка от тези политици. Затова Брюксел трябва да е виновен дори и за ланшния сняг. Когато големите европари бяха все още надежда, той бе мил и драг на нашите политици. Когато парите започнаха да се крадат и той започна да ни наказва - стана лош. Сега всички, ама всички трябва да бъдем опазени от упадъчното западно влияние.сега