Ако гледаш телевизия по Нова година, България е в епохата на соц-а

2 Януари 2009

e-vestnik

В дългите празнични дни от екраните на националните телевизии се изредиха всички изкопаеми от естрадата на социализма – Йорданка Христова, Веселин Маринов, Силвия Кацарова, Богдана Карадочева и т. н. Сякаш БНТ е пенсионерска, а не обществена телевизия. Но й пригласяше и бТВ - дни наред ту по нея, ту по БНТ, ни атакуваха с концерти на певици в пенсионна възраст.

Да, телевизиите са за всяка възраст, и тези певци си имат публика. Но обилното им присъствие в тези дни иде да покаже, че те са любимите на преобладаващата част от зрителите, затова ни се поднасят за празника.
Заедно с тях по БНТ в празничните дни ни бомбардираха с няколко архивни български филма. На 31-ви показаха и “Специалист по всичко” – от ранния социализъм - 1964 г. Отпреди това по БНТ течеше български сериал от 1982 г. (“Рицарят на бялата дама”), на 1-ви пуснаха “Лачените обувки на незнайния войн” (1979) и “Опасен чар” (1984). На 2-ри януари отново филми от 1985 г. Старите филми имат своето място в телевизиите, но не на най-празничните дни. Все едно това е любимото, най-хубавото, което ще зарадва всички. А това са филми, които могат да навяват спомени, добри или лоши, главно на поколението над 40-годишна възраст.

От БНТ обещаха да пускат най-харесваните български филми, избрани с гласуване. Но колко са съвременните български филми, включени в това гласуване? Едно време комунистическата държава финансираше филмопроизводство с пропагандна цел и се правеха по 15-20 филма годишно. От тях поне два ставаха за гледане и се харесваха, на фона на другите. Сега се правят малко български филми. Има и такива, които се харесват, но по коя телевизия да ги види човек, за да ги оцени (Например “Светът е голям, спасение дебне отвсякъде”)?

Пуснаха и откъси от старите филми на 31-ви. Точно сега ли трябваше? Стари филми се пускат по телевизиите в някакви по-малко гледани часови пояси, само за маниаци. А БНТ ги навира в очите на зрителя в най-празничните дни, в най-гледаното време. Сякаш за да натрапи, че това са любимите, това е образецът – от времето на соц-а.

Изобщо, впечатлението от дните по Коледа и Нова година е, че България е заспала някъде във времето на социализма. Който следи руска телевизия, може да види, че точно така е и там – тотална носталгия, по всички празници стари филми, записи на стари концерти. Сякаш България и Русия са замръзнали, вторачени в светлото си минало. Като затвърждение на тази обща носталгия, БНТ на 1-ви януари пусна час и половина концерт “Духът на Русия” от НДК, на 2-ри руски филм от 1970 г., на 3-ти - от 1979 г.

Дори в избора на чужди филми БНТ е във времето на соц-а – в първите часове след полунощ пусна “Седемте самураи”, японски филм от 1954 г., допуснат от социалистическата цензура на български екран в края на 60-те години.

Няма разумни аргументи за тази носталгия по миналото. Може да се обясни само с пропаганда на културата от комунистическия режим, натрапване на предпочитания на хора на възраст от около 50 нагоре. Това е безобразие от страна на обществената БНТ, която се издържа с данъците не на пенсионери, а на работещите, които са предимно около 30-те, 40-те и 50-те си години. Вместо активно да търси и подкрепя съвременната култура, тя се е забила в миналото и ни го натрива в носа. Присъствието, примерно на едни Елица и Стунджи на екрана не е единственото от съвременната култура, което може да се намери и покаже на зрителя. Но търси и намира, който иска. Който не иска – върти като латерна стари шлагери.

А новогодишното залитане на бТВ към естрада от миналото може да се обясни само с политическото влияние върху тази частна телевизия, но не и с пазарни аргументи.