"Кои сме ние? Предизвикателствата пред националната идентичност на Америка" |
Опит за представяне на книгата на Самюъл Хънтингтън Михаил ИВАНОВ
I. АМЕРИКАНСКАТА НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ Преди няколко години Самюъл Хънтингтън ни провокира с книгата си "Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред", в която описва своя възглед за един нов свят след Студената война, фрагментиран на седем или осем цивилизации. Между цивилизациите има разломи, които се превръщат във фронтови линии на глобалната политика. В този нов свят най-разпространяваните, значими и опасни конфликти няма да бъдат между социалните класи, между бедните и богатите, а между народи, принадлежащи към различни цивилизации. Главната теза на "Сблъсъкът" е, че културата и културната идентичност, която в най-широк смисъл е цивилизационна идентичност, формират моделите на обединяване, дезинтеграция и конфликти в света в края на ХХ и началото на ХХІ век. От тази теза Хънтингтън извлича няколко извода, заключителният от които е: "Оцеляването на Запада зависи от преутвърждаването на западната идентичност на американците и от нагласата на страните от Запада да възприемат западната цивилизация като уникална, а не като универсална, и от способността им да се обединят, за да я съхранят пред лицето на предизвикателствата на незападните общества." В своята нова книга "Кои сме ние? Предизвикателствата пред националната идентичност на Америка" Хънтингтън насочва своя анализ навътре към Америка, както той нарича Съединените американски щати, предпочитайки по този начин контекста на единственото пред множественото число. В хода на времето са се изявили не много на брой държави и съответно в ново и най-ново време - нации, чието движение по възходяща или низходяща линия оказват по-голямо влияние върху световния исторически процес, отколкото останалите. Една от тези значими за политическото развитие на човечеството през целия ХХ и началото на ХХI век държави са безспорно Съединените щати. Ето защо за всеки, който се интересува накъде върви заобикалящият го свят, по-доброто познаване на Америка и на американците е от съществено значение и в този смисъл книгата "Кои сме ние?"е изключително полезна. Разбира се, трябва да си даваме сметка, че със своите разсъждения Хънтингтън участва в една до голяма степен вътрешна за американската общност дискусия и това поражда за нас неамериканците риска да попаднем с коментарите си в глупавото положение на хора, които претенциозно се намесват в чужд разговор. Защото, ако за него (за тях) въпросът е "Кои сме ние?", за нас същият въпрос се преформулира в "Кои са те?" Да проследим накратко някои основни елементи в анализа на Хънтингтън: Отхвърляйки твърдението, че американците са нация от имигранти, ХЪНТИНГТЪН НАРИЧА АМЕРИКА "СЪТВОРЕНО ОБЩЕСТВО, Докато миграцията е индивидуален процес, включващ индивиди и семейства, заселниците изоставят едно общество, за да създадат нова общност - "град навръх планината" (следвайки символиката на Новия завет) на нова и често пъти далечна територия. Първите заселници като раса са бели индианците (те са изтласквани) и чернокожите (те са роби) се изключват като етничност (не много ясно понятие у Хънтингтън. От контекста изглежда, че ударението е по-скоро върху произхода) - в преобладаващата си част британци (през 1790 г. - 80%, включително 60% англичани), като религия - протестанти (през 1970 г. - 98%). Централната теза на Хънтингтън, е че англо-протестантската култура (културата на първите заселници) винаги е била и все още е основната култура на Америка - тя играе "непоклатима централна роля за американската национална идентичност". При това той пояснява, че под култура разбира езика на даден народ (в случая - английския), неговите религиозни вярвания (в случая - християнството, разбирано предимно като протестантство), социални и политически ценности, схващания за добро и зло, и за уместно и неуместно, институции и модели на поведение. Продукт на специфичната англо-протестантска култура на основалите Америка заселници е "АМЕРИКАНСКОТО КРЕДО" - "РЕШАВАЩ И ДЕФИНИТИВЕН ЕЛЕМЕНТ Американското кредо (верую) е формулирано в написаната от Томас Джеферсън Декларация на независимостта, в Конституцията с нейните първи десет добавки (известни като Декларация за правата) и в другите основополагащи документи на американската демокрация. Кредото обхваща политическите принципи на свободата, равенството, човешките права, демокрацията, върховенството на закона, защитата на частната собственост, произтичащите от протестантството ценности на индивидуализма и трудовата етика, въплътени в американската мечта, изразена от президента Клинтън като "простата, но могъща идея, че ако се трудиш упорито и играеш по правилата, ще получиш своя шанс да стигнеш там, докъдето те отведе даденият ти от Бога талант". Сумирайки, Хънтингтън извежда американската идентичност като формирала се от гледна точка на раса, етничност, култура и идеология (кредото). Тя възниква като обединяваща хора, имащи общи икономически и от тук - политически интереси, различни от тези на Великобритания. Веднъж възникнала, тази общност претърпява дълъг и сложен път на развитие до формулирането й като нация. Едно от най-големите постижения на Америка, продължава Хънтингтън, и може би дори най-голямото е, че тя в значителна степен е успяла да елиминира расовите и етнически компоненти, превръщайки се в мултиетническо, мултикултурно общество, в което хората се оценяват по заслугите им. Окончателно той дава следното определение за американска нация: "Американците са нация от индивиди с равни права, които споделят една основна англо-протестантска култура и са лоялни към либерално-демократичните принципи на американското кредо. Това поне е доминиращият образ, който американците си изграждат за своята страна и целта, към която изглежда, че тя върви." В този цитат експлицитно се вижда прокараната през цялата книга основна идея - АМЕРИКАНСКАТА НАЦИЯ Е ОСНОВАНА Следователно онези американски граждани, които не споделят англо-протестантската култура и/или не са лоялни към американското кредо не принадлежат според Хънтингтън на американската нация. Но това е конкретизация на първото от двете начални работни определения, които Ърнест Гелнър въвежда в своята книга "Нации и национализъм": "Двама души са от една и съща нация, ако и само ако споделят една и съща култура, като култура в случая означава една система от идеи, знаци, връзки, начини на поведение и общуване." С други думи при Хънтингтън не става дума за нация "на споделеното членство", която Гелнър въвежда алтернативно в своето второ работно определение, според което една категория от лица става нация, ако и когато нейните членове си признават по категоричен начин определени взаимни права и задължения по силата на споделеното членство - при Хънтингтън не става дума за гражданска нация, в който случай нацията съвпада с общността на гражданите. Ще призная, че за мене всичко това дойде неочаквано, защото преди да прочета "Кои сме ние?" аз, бидейки неосведомен, смятах наивно за безспорно, че американската нация се състои от американските граждани, обединени от волята да бъдат верни към американското знаме и към републиката, за която то стои - "една нация пред Бог, със свобода и справедливост за всички". В концепцията, която Хънтингтън развива, религията се разглежда като основен културоопределящ елемент: "Религията има централно значение". Без да отрича връзката на идеологията на американизма с британската либерална традиция, с идеите на Джон Лок и на френските просветители той смята протестантството за определящ източник на американското кредо: "Учените, които се опитват да обвържат американския "либерален консенсус" или американското кредо единствено с идеите на Лок и на Просвещението, просто предлагат светска интерпретация на религиозните източници, от които се раждат американските ценности." "Америка", продължава той, забравяйки за индианците и изключвайки нехристияните, "е предимно християнска нация със светско управление. Нехристияните основателно се преживяват като чужденци, защото те или техните наследници са дошли на тази "чужда земя", основана или заселена от християни, също както християните стават чужденци, отиващи да живеят в Израел, Индия, Тайланд или Мароко." В "Кои сме ние?" се поставя специален акцент на "американската гражданска религия", която Хънтингтън определя с четири основни елемента: Първо - от централно значение е, че американската система на управление се основава на религиозна база - тя предполага Висше битие. Вторият ключов елемент е убеждението, че АМЕРИКАНЦИТЕ СА БОГОИЗБРАН НАРОД, Третият елемент е преобладаването на религиозни алюзии и на религиозна символика в американската публична риторика, в ритуалите и церемониите. Четвърто - самите национални церемонии имат своята религиозна атмосфера и съдържат религиозни практики. Що се отнася до имигрантите - към края на ХХ век Америка в демографско отношение е наполовина продукт на ранните заселници и роби и наполовина продукт на имигрантите, присъединили се към създаденото от заселниците общество и придавайки изключителна хетерогенност на населението от гледна точка на произход, етничност и религия. Хънтингтън приема, че Америка е отчасти имигрантска нация, но което е по-важно - тя е нация, която асимилира имигрантите в своето общество и култура. Тази "асимилация по американски маниер" означава, че имигрантите ще бъдат приети в американското общество, ако приемат английския език за национален, ако се гордеят с американската си идентичност, ако вярват в принципите на американското кредо и ако живеят в съгласие с протестантската етика, изискваща увереност в себе си, упорит труд и морална почтеност. Хънтингтън прави оценката, че "като цяло в исторически план асимилацията и особено културната асимилация е забележителен успех, може би най-забележителният успех на Америка". В този контекст в книгата се разглеждат три дискутирани в американското общество през ХХ век модела: Първият от тях е на "котелът за претопяване". Понятието е въведено от Ектор Сен Джон дьо Кревкьор през 80-те години на ХVIII век и е послужило за заглавие на пиеса на Изреъл Зангуил, играна в началото на ХХ век и предизвикала големи дискусии. За Кревкьор и Зангуил в Америка индивидите от всички нации се претопяват в нова човешка раса. Този нов американски човек оставя зад гърба си всички стари предразсъдъци и привички и придобива нови от новия начин на живот, който възприема, от новото управление, на което се подчинява, и от новата позиция, която заема. Това смесване и реформиране включва не само съчленяване на етноси и раси, но и създаване на обща култура, в която всички се обединяват, за да изградят "човешка република" и "Божие царство". През 1916 г. Форд илюстрира модела, като организира галапредставление: в центъра на сцената е поставен гигантски котел за претопяване, а поток от имигранти влизат в котела от задната част на сцената, облечени в най-различни носии и размахващи табели с имената на родните си страни. От предната страна на котела излиза друг поток от хора, всички облечени в елегантни еднотипни костюми, които са знак на благоденствието им, а всеки от тях носи американското знаме. Вторият модел е на "доматената супа", свързан с имената на Милтън Гордън и Майкъл Новак. Това е англо-конформистки модел, който акцентира върху културната асимилация. Той предполага централното значение и устойчивостта на културата на първите заселници. Към доматената супа имиграцията добавя целина, крутони, магданоз и други съставки, обогатяващи и разнообразяващи вкуса, които обаче се абсорбират в една по същество доматена супа. Тези два модела изразяват по различни начини американския национализъм и рисуват една кохерентна американска идентичност. През 1915 г. на тези представи се противопоставя моделът на "салатата", предложен от Хорас Калън, която той нарича "културен плурализъм". Според него имиграцията разлага всяка предишна националност и превръща Америка във "федерация от националности", в "демокрация от националности". Подходящият модел е този на Европа, където много националности пребивават в рамките на обща цивилизация. Хънтингтън, следвайки Гордън, заключава, че в експлицитния си вид, но дори още повече в имплицитна форма, англо-конформисткият модел на "доматената супа" с най-различни разновидности е вероятно доминиращата идеология на асимилация в американския исторически опит. Този модел според него описва по-точно от другите културното абсорбиране на имигрантите до 60-те години на ХХ век. Заедно с други автори Хънтингтън подчертава, че 1950 г. е всепризнатият зенит на американската национална идентичност. През 60-те години моделът на доматената супа продължава все още да доминира. След това според него се усилва културната и политическа фрагментация, при което конфликтът, дължащ се на етнически и религиозни противоречия, се оказва основната заплаха за американския национален мит.
(Продължава в следващия брой.) |
"Кои сме ние? Предизвикателствата пред националната идентичност на Америка":
Изтегляне на материала в pdf формат
Михаил ИВАНОВ
(продължение от брой 126)
II. Предизвикателствата
В част I на това изложение запознахме читателя с начина, по който Самюъл Хънтингтън описва в своята книга обществената практика в Америка, в резултат на която общността, основана първоначално от ранните заселници, включвайки значително по-късно афроамериканците (потомците на някогашните роби) и асимилирайки имигрантите, се превръща в "американска нация". Хънтингтън определя американската нация като "нация от индивиди с равни права, които споделят една основна англо-протестантска култура и са лоялни към либерално-демократичните принципи на американското кредо". Според него процесите на формиране и съхранение на американската идентичност се описват адекватно с англо-конформисткия модел на доматената супа, който акцентира върху културната асимилация. Този модел предполага централното значение и устойчивостта на културата на първите заселници - към доматената супа имиграцията добавя целина, крутони, магданоз и други съставки, обогатяващи и разнообразяващи вкуса, които обаче се абсорбират в една по същество доматена супа. Американската национална идентичност достига политическия си зенит със сплотяването на американците около тяхната страна и нейната кауза по време на Втората световна война.
По-нататък Хънтингтън насочва нашето внимание към предизвикателствата, пред които американската идентичност е изправена през втората половина на ХХ и началото на ХХI век - през 60-те години, след столетие на подем, американският национализъм започва да гасне, националната идентичност ерозира.Той основава своя анализ върху концепцията за "социетална сигурност", разработена през 90-те години от Оле Уевер и негови сътрудници от Копенхагенската школа. Социеталната сигурност включва "способността на дадено общество да запази същностния си характер в променящи се условия и при възможни действителни заплахи". Докато националната сигурност е свързана преди всичко със суверенитета, социеталната сигурност се отнася най-вече до идентичността, до способността на даден народ да поддържа своята култура, своите институции и начина си на живот. Според Хънтингтън в съвременния свят най-голямата заплаха за социеталната сигурност на нациите идва от имиграцията. Да проследим някои от основните елементи на неговия анализ:
През 60-те години се разгръща мощно движение, което Хънтингтън нарича "деконструктивистко" - според "деконструктивистите" Америка не е национална общност от индивиди, споделящи обща култура, история и общо верую, а конгломерат от различни раси, етноси и субнационални култури, в които индивидите се дефинират чрез груповото си членство, а не чрез общата си националност. "Деконструктивистите" предлагат програми за повишаване статуса и влиянието на субнационалните расови, етнически и културни групи. През 60-те и 70-те години американските политически и правителствени лидери - пише авторът на "Кои сме ние?" - "започват да налагат мерки, съзнателно предназначени да отслабят политическата и идеологическата идентичност на Америка и да усилят расовите, етническите, културните и други субнационални идентичности". Значителни части от американския елит в академичната сфера, медиите, бизнеса, правото и медицината се присъединяват към "деконструктивистката коалиция".
Възникването и разгръщането на "деконструктивисткото" движение според Хънтингтън е стимулирано от приемането на Закона за гражданските права от 1964 г. и Закона за избирателните права от 1965 г., което е кулминация в усилията да се елиминира расовата дискриминация в Америка. Всъщност тези закони са изрично създадени, за да може американската реалност по-добре да отразява американските принципи в съответствие с американското кредо. Техният комбиниран ефект цели да предотврати расовата дискриминация в сферата на трудовите отношения, гласуването, настаняването в общински жилища, обществените услуги, федералните програми и федерално субсидираното образование. Критиката на Хънтингтън е насочена към последвалата интерпретация на двата закона от редица административни и съдебни органи, с която според него се въвеждат преференции (включително квоти) за расовите и етническите малцинства при наемане на работа, повишаване в служебната йерархия, постъпване в университетите, предписване система на представителство, която да гарантира избирането на кандидати от малцинствата и т. н. Така според Хънтингтън се изопачава първоначално заложеният в законите принцип на "позитивното действие"*, който е насочен към изравняването на социалния статус на определени расови и етнически групи в неравностойно положение като им се помага им да се съревновават за по-добра работа и образование чрез по-добри условия за живот и образование и повишаване на трудовата им квалификация. "Формалното делегитимиране на расата и етноса като компоненти на националната идентичност в законите от 1964-1965 г. - заключава Хънтингтън - по парадоксален начин легитимира новото им появяване в субнационалните идентичности." И по-нататък: "Американците остават дълбоко разделени по въпроса дали Америка трябва да бъде сляпа или будна за расата, дали тя да се основава на равните права за всички или на специалните права за отделни расови, етнически и културни групи."
Следващият въпрос, който Хънтингтън поставя, е: "Трябва ли Съединените щати да се превръщат в двуезично общество, като испанският език бъде равнопоставен с английския?" За него от символна и от съдържателна гледна точка "битките около английския език са важен фронт в по-голямата война за американската идентичност". Подчертавайки, че овладяването на английския език от новите имигранти е основен ангажимент на американските администрации, корпорации, църкви и социални организации до втората половина на ХХ век, той прави констатацията, че след това подкрепата на малцинствените езици и омаловажаването на английския става главен елемент в усилията на държавни администрации и други институции да насърчават субнационалните идентичности. От ключово значение тук е приетият през 1967 г. Закон за двуезичното образование. Неговият първоначален замисъл е да се ускори преходът към английски език, като в същото време се подкрепи овладяването на родния. През 1974 г. в закона се внася уточнение, което задължава училищата да осигуряват обучение на родния език и родната култура на ученика, "доколкото това е необходимо, за да може той да постигне ефективен напредък в образователната система". Хънтингтън привежда експертни оценки, според които програмата за двуезично обучение е изкривена и политизирана и вместо да помага на учениците да овладеят новия език, всъщност води дотам, че английският се оказва загърбен и изтласкан, а обучението се води все повече на испански, т. е. двуезичното обучение се е превърнало в моноезично обучение, което не помага на учениците.
От въпроса за езиковата среда Хънтингтън преминава към по-общия въпрос за взаимодействието между културите. Той разглежда мултикултуралисткото движение, изявило се през 70-те години на ХХ век, като движение за замяна на основната за Америка англо-протестантска култура с други култури, свързани предимно с расовите групи. Авторът на "Сблъсъкът на цивилизациите" пише в своята нова книга: "По своята същност мултикултурализмът е антиевропейска цивилизация. ...В основата си това е антизападна идеология." Той описва гледната точка на мултикултуралистите по следния начин: Америка е съставена от множество различни етнически и расови групи, всяка със своя специфична култура. Белият англоелит потиска тези култури, оказвайки натиск върху принадлежащите към тях да приемат англо-протестантската култура. В същото време справедливостта, равенството и правата на малцинствата изискват тези потиснати култури да бъдат освободени, а институциите да насърчат тяхното съживяване. Америка според мултикултуралистите е мозайка, салата или дори "добре разбъркана салата". "Мултикултуралистките учебници - пише Хънтингтън - пренебрегват основната култура на Америка, защото според тях такова нещо няма... Мултикултурализмът представлява кулминацията на една продължителна ерозия на подчертаването на националната идентичност в американското образование."
В тази обществена среда интензивната имиграция от Латинска Америка и особено от Мексико застрашава според Хънтингтън да превърне Америка в културно раздвоено англо-латино общество с два национални езика. Нека споменем накратко някои от фактите, на които той се позовава:
- Латиноамериканските имигранти са половината от всички имигранти в континенталната част на Съединените щати между 1970 и 2000 г. През 2000 г. испаноезичните ("латиносите", както ги нарича Хънтингтън) са 12 % от населението на Щатите (от тях две трети с мексикански произход), като надвишават по брой афроамериканците. Ако сегашните демографски тенденции се запазят, през 2040 г. испаноезичните ще бъдат 25 % от населението на страната. Към 2000 г. вероятните 4,8 милиона нелегални мексиканци се равняват на 69 % от това население.
- Испаноезичните имигранти като правило се концентрират в определени региони - предимно на югозапад и особено в Калифорния. През 2000 година 46,5 % от жителите на Лос Анджелис са испаноезични, като се очаква техният дял да нарасне до 60 % към 2010 г. Пак по това време две трети от населението на Маями са с произход от Латинска Америка, като половината от тях са кубинци или с кубински произход. Това за Щатите е нова ситуация, коренно различна от предиш-ната, когато разнообразието и дисперсията на имигрантския поток са улеснявали асимилацията.
- Образователният статус на хората от мексикански произход се отклонява значително от американската норма. При родените в чужбина американци делът на завършилите гимназия варира от 81,3 % за европейците, 83,8 % за азиатците, 94,9 % за африканците, до 49,6 % за всички латиноамериканци и едва 33,8 % за мексиканците. Трима на всеки 10 ученици латиноси отпадат от училище в сравнение с един на всеки 8 афроамериканци и един на всеки 14 бели не-латиноси.
- Икономическото положение на мексиканските имигранти отговаря на образователното им равнище. Днес те се намират най-ниско на икономическата стълбица.
Отличителните характеристики на латиноамериканската имиграция прави неприложима досегашната схема на асимилация на имигрантите и поражда рискове пред бъдещето на американското национално единство. Хънтингтън привежда аргументацията на Морис Джаноуиц, който, обръщайки внимание на силната съпротива срещу адаптирането към американската култура на испаноезичните жители на САЩ, смята, че мексиканците заедно с другите испаноезични групи предизвикват раздвояване в социалнополитическата структура на Щатите, което напомня разделение между националности. Безпокойството на Хънтингтън е, че ако съществуващите тенденции се запазят, може да се стигне "до консолидиране на доминираните от мексиканци региони, които ще се превърнат в автономен, културно и езиково специфичен, икономически жизнеспособен блок в пределите на Съединените щати". И като краен резултат: "Устойчиво високите равнища на мексиканската и на латино-имиграцията плюс слабата асимилация на тези имигранти в американското общество може в крайна сметка да превърне Америка в страна с два езика, две култури и два народа."
Като основна обществена сила, която заедно с деконструктивистите и мултикултуралистите тласка Америка към раздвояване, Хънтингтън посочва организациите на латиносите. Според него техните лидери са си поставили две цели. Първата е да се предотврати асимилацията на латиносите в англо-протестантското общество и културата на Америка и вместо това да се създаде мащабна, автономна, постоянна испаноезична социална и културна общност на американска почва. Втората цел, която следва от първата, е да се преобразува Америка като цяло в двуезично, двукултурно общество.
Заплахите, които съществуват за националната идентичност - продължава по-нататък Хънтингтън, - предизвикват реакция сред най-широки слоеве на американската общественост. Тя според него "като цяло е загрижена за социеталната сигурност" и се разграничава от елитите. Така, ако се доверим на Хънтингтън, трябва да направим извода, че в днешното американско общество е заложен конфронтационен потенциал, защото "битките срещу расовите, двуезичните и мултикултурните предизвикателства пред американското кредо, английския език и основната американска култура се превръщат в ключов елемент от американския политически пейзаж".
Окончателно Хънтингтън вижда три перспективи пред бъдещето на Америка, една от които американците трябва да изберат:
Първата или космополитната перспектива предполага подновяване на тенденциите, доминиращи в Америка преди 11 септември. Америка приветства света, неговите идеи, неговите стоки и най-вече неговите хора. Идеалът в този случай е отворено общество с открити граници, поощ-ряващо субнационалните етнически, расови и културни идентичности, т. е. Америка трябва да бъде мултиетническа, мултирасова, мултикултурна. Националната идентичност в този случай губи видимост за сметка на другите идентичности. От гледна точка на космополитната алтернатива светът е този, който преобразува Америка.
Според втората - имперската перспектива, Америка преобразува света. Имперският импулс се подхранва от убедеността в превъзходството на американското могъщество и универсалността на американските ценности. В един такъв свят Америка губи своята идентичност като нация и се превръща в доминиращ компонент от наднационална империя.
Алтернатива на космополитизма и империализма е национализмът, посветил се на съхраняването и усъвършенстването на онези качества, които определят Америка от времето на нейното създаване. Това е третата перспектива.
Що се отнася до нагласите в американското общество, Хънтингтън утвърждава:
"Значителни части от американските елити са благосклонно настроени към превръщането на Америка в космополитно общество. Други елити желаят тя да поеме имперска роля. Огромното мнозинство от американския народ е привързано към националната алтернатива и към идеята за съхраняване и укрепване на американската идентичност, която е съществувала векове наред."
Авторът на "Кои сме ние ?" не крие и своето предпочитание. Той смята, че американците са в състояние да неутрализират или отклонят процесите на упадък и да обновят своята виталност и идентичност и че затова те трябва да се обърнат отново към англо-протестантската си култура, към своите традиции и ценности, които в продължение на три и половина века са били споде-ляни от американци от всякакви раси, етноси и религии и които са били източник на тяхната свобода, на един-ството, могъществото, просперитета на страната и на моралното є лидерство като сила, ангажирана с добруването на света.
Това е Америка, която Хънтингтън познава и обича.
*Принципът на "позитивното действие" (на "положителните мерки") се появява като норма от международното право в Член 1., Алинея 4, на Конвенцията на ООН от 1965 г. за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация: "Специални мерки, предприети с единствената цел за осигуряване на съответен напредък на определени расови или етнически групи или индивиди, нуждаещи се от такава защита, според необходимостта за осигуряване на човешки права и фундаментални свободи, няма да се смятат за расова дискриминация при условие обаче, че тези мерки като следствие не водят до поддържането на отделни права за различните расови групи и че те не продължават, след като целите, за които са били предприети, са постигнати." - Бел. авт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар