Българинът живял като индиец, работил като европеец и се снимал в Боливуд като себе си
Ида Бахарян
11 декември 2008 г.
[Дневник]
"Човек е толкова голям, колкото са нещата, които го отвращават!", казал някога Уинстън Чърчил.
Това е и есемесът, който получава Иван Янков на 26 ноември, два часа след първите престрелки в Мумбай. Изпратен е от близка негова приятелка - индийка, която живее в Мумбай. Казва се Симона Терон. В трагичната вечер тя е с компания в един от най-елитните ресторанти - "Индиго". На 200 метра от хотел "Тадж Махал". И на 200 метра от кафе "Леополд", където терористите вечеряли, пили по питие, платили сметката си, след което открили стрелба по останалите вечерящи, преди да се отправят към "Тадж Махал".
Иван Янков е на 34 години, родом от Пловдив. Икономист е, завършил е УНСС и туризъм и международни отношения в Дипломатическата школа в Мадрид.
От 2001 г. работи за най-голямата испанска застрахователна компания - MAPFRE. "Суха и сива работа е застраховането." Само че в началото на 2007 г. му предлагат да замине за Индия, където да създаде филиал на компанията. Без замисляне приема и от януари 2007 до октомври тази година живее в Индия. Период, в който със сигурност не му е било нито сухо, нито сиво. Тъкмо обратното.
Освен че се озовава сред един напълно нов свят и култура, успява да сбъдне две свои мечти: първата била да сътрудничи на испанската неправителствена организация Sonrisas de Bombay ("Усмивките на Бомбай"), която има две училища и сиропиталище. Другата мечта - да участва в боливудски филм. Цели осем минути.
Филмът се казва Mission Istaanbul. Не е типичната боливудска продукция, защото е екшън. Става дума за организираната престъпност и терористичните групировки в Афганистан. Снимките били в Раджастан. Иван трябвало да влезе в ролята на чуждестранен журналист, който прави репортаж за пазара на оръжия.
"Жалко че не беше филм, който да ми даде възможност да пея или танцувам..."
Звездите на филма са Зайед Кан, Сунил Шети и Вивек Оберой. За тези, които имат отношение към боливудското кино, със сигурност имената ще са добре познати.
"Това са хора, които живеят в съвсем различен свят. Движат се с антураж от пет души - един им държи чадър, друг им носи Red Bull-а. Заедно с политиците актьорите в Индия са хора, които имат всичко и всичко им е позволено."
А иначе - останалите, които не са актьори или политици, Иван описва като истински, добродушни, общителни и позитивни. Всичко правят на улицата, като причините за това са различни - включително липса на покрив. Обичат да танцуват. Имат стотици събори и обичаи, възпяват стотиците си божества.
Това, което най-много го шокира, е стремежът на самите индийци да поддържат кастовото си общество и разделенията. Ако си бял, директно преминаваш в най-висшата каста и класа. Отношението към теб е различно. В същото време се отнасят с пренебрежение към по-нисшите касти. Не поздравяват и дори не поглеждат, когато говорят със сервитьор, шофьор на такси или носач на рикша.
С времето Иван разбира и че бизнес в Индия се прави трудно, бавно и с търпение, защото има тежка, тромава бюрокрация, корупция и една икономика, силно контролирана от държавата. Също и това, че да си чужденец в Индия е привилегия и риск. Привилегия, защото се ползваш с "преимуществото", че си бял. Разбира се, трябва да знаеш как и къде да го използваш. Рискът е ясен - атентатите, насочени преди всичко към чужденците - са достатъчен пример.
Затова ако си чужденец в Индия, е важно да си сред тях, индийците, да не оставаш в едно изолирано общество на чужденци. Така за две години Иван прави ценни приятелства.
"Ценни са, защото да намериш подобни на теб в един терен на пълна неизвестност и непредсказуемост - все едно да се срещнат две топлийки в купа сено".
Иван разбира за започналата трагедия от уебстраницата на Euro News, а после и по новините по испанските телевизии. Веднага се вкопчва в мобилния си телефон и започва наред проверка на всичките си приятели и колеги в Мумбай.
Първата е Симона. Разказва му как излезли за по цигара на балкона на "Индиго". Когато чули гърмежите и видели просветкванията, в първия момент решили, че става въпрос
за празнична заря на някоя сватба в "Тадж Махал" - нещо напълно обичайно - особено като се има предвид, че от ноември до февруари е сватбеният период в Махарастра и Индия (в преобладаващата си част - договорени бракове от семейството).
"Бягайте, бягайте, там има престрелка!", чули отнякъде
В този момент хората, които вечеряли, пили питие, платили си сметката и открили огън в кафе "Леополд", вече са се отправили към "Тадж Махал". По пътя си помели двама-трима туристи. Страх, паника, хаос, липса на линейки.
На сутринта Симона разказала на Иван за страхотното отношение на персонала на ресторант "Индиго" през цялата нощ. На хората им забранили да излизат, не им искали сметката.
"Без съмнение в момента това е един много, много разярен и наранен град. Индийците са силно емоционални, вярващи и много привързани към семейството си. Знаем - преживели са редица атентати, но никога в този мащаб и продължителност. В момента жителите на Мумбай - наричат се mumbaikers, са меко казано, гневни и разочаровани от политиците си, от липсата на информация и последователност на агентурните служби и зле обучените сили на реда, предизвикали хаоса.
Най-голямата сила и превъзходство на Мумбай е и най-големият му проблем - хората. Милионите хора - 18 милиона! Това е конкуренция за всичко - за пространство, за време, за ограничените ресурси - които не са достатъчни и за малцина. И за нещастие тези малцина принадлежат на висшите класи и касти - а това са политиците и актьорите. Този път обаче и те понесоха удара, защото хотелите "Тадж Махал" и "Оберой" са техният втори дом. В момента на терористичната атака те бяха вътре редом с всички останали чужденци, които всъщност бяха мишена номер едно за терористите.
В момента в Мумбай се прави едно - има протести, подписват се петиции, правят се възпоменания, ходи се по митинги. Всички са ранени - не само от загубата на скъпи и близки, но и от загубата на своята сигурност, от загубата на свободата за късна вечерна разходка с кола или кафе на изгрев. Сега тези хора са загубили и вътрешния си мир и спокойствие... Ако щеш и прословутото си "ом". А то няма цена."
"Надявам се нещата да се уредят по мирен и цивилизован начин. За момента отговорността за атентата се присъжда на мюсюлманските групировки за независимост на Кашмир, които имат база в Пакистан - а именно Lashkar-e-Taiba - които без съмнение имат връзки с "Ал Кайда" и талибаните. Не бива да забравяме и индийските ортодоксални групировки. Има и други последствия - тези, които ще ударят репутацията на града, икономиката и туризма. А не бива да се забравя, че Мумбай е градът, от който започват всички важни икономически инвестиции в Индия.
За Иван има две положения: или се влюбваш, или намразваш Индия. Това не е лесно място. Имаш нужда от време, за да го опознаеш, да свикнеш с мириса му, с цветовете му, с мръсотията му, да намериш твоите хора след многото. Престоят му през тези две години и непрекъснатият контакт с индийските му приятели винаги го подсещат за една книга. Казва се "Никой не си тръгва от Индия завинаги", написана е от Румяна Николова и Николай Генов.
Е, със сигурност Иван никога няма да я напусне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар