Най-зле управлявани на Балканите

България и Румъния - най-зле управлявани на Балканите
Написано от The Economist

петък, 28 ноември 2008

[Рецесията може да се избегне, но на най-бедните членки на ЕС предстоят мрачни времена]
Просто поредната седмица новини от Източна Европа: Латвия, след седмици яростно отричане, най-сетне започна преговори за спасителна акция на Международния валутен фонд; България загуби 220 милиона евро обещани плащания от Европейския съюз заради неуспеха си в борбата с корупцията; а Европейската банка за възстановяване и развитие намали прогнозата си за ръст на икономиката в региона за догодина наполовина. Добрите новини обаче са, че тревогите за огромен спад, от Балтийско до Черно Море, изглежда са преувеличения.

Най-вероятният изход са няколко години на малък или незначителен растеж, с известни забавяния в страните най-колебливи финансови системи и най-голям дисбаланс. Външният свят (т.е. МВФ, ЕС и Европейската централна банка) е готов да се притече на помощ при нужда и, което би било по-полезно, дори преди проблемите да стигнат до пазарите. ЕЦБ отвори кредит от 10 милиарда евро за Полша, където злотата падна рязко по-рано рози месец. Унгарската централна банка успя да съкрати лихвения процент с половин процент от 11.5-те процента, които въведе миналия месец като част от международния спасителен план за икономиката си на стойност 25 милиарда евро. Чуждите банки все още държат на субсидиите си в бившите комунистически страни. Именно техните рискови заеми надуха имотни балони, които наскоро се спукаха, и финансираха огромните валутни дефицити в страни като Латвия и България.

Най-големите притеснения са концентрирани върху България и Румъния, най-бедните и най-зле управлявани страни членки на ЕС. Българите са с вързани ръце заради валутния борд, които привързва лева за еврото. Това означава, че централната банка не може да предприеме почти нищо - нито девалвация за възстановяване на конкурентоспособността, основен проблем при намаляващия износ, нито потенциален буфер, тъй като БНБ няма право да пипа лихвените проценти. Дефицит на стойност една четвърт от брутния вътрешен продукт на страната изглежда притеснителен.

Поне фискалната позиция на България е солидна. Страната има малък външен дълг и значителен бюджетен излишък. Това би трябвало да позволи увеличаване на публичното харчене, когато икономиката се забави. Правителството може да си позволи и да заема от чужбина (въпреки че казва, че няма намерение да се обръща към МВФ). Загубата на част от европейските помощи е срамна, но България все още трябва да получи 11 милиарда евро до 2013 година. Ориенс, унгарска търговска банка, която специализира на Балканите, твърди, че догодина ръстът ще бъде средно 2.3 процента - нисък, но не ужасно нисък.

Румъния към момента има дефицит от само 14 процента от БВП, свободна валута, което й дава повече свобода за действие, и е по-малко зависима от износ към забавящата се еврозона от България. Но Ориенс предвижда ръст на румънския БВП от едва 0.9 процента догодина. Румънската банкова система е по-непечеливша от българската и макар да е преди всички чуждестранна собственост, изглежда по-крехка, като междубанковите лихви в последната година се удвоиха до 15 процента. Валутните резерви са по-малко и МВФ оценява леята като надценена с около 19 процента.

Благодарение на популисткото харчене на бюджета преди парламентарните избори тази седмица, бюджетният дефицит може да достигне 3.9 процента от БВП до края на годината. По някои стандарти това не е много, но все пак може да убие ентусиазма у чуждите инвеститори при сегашната ситуация. Каквато и коалиция да бъде избрана, сериозните реформи са далеч в бъдещето. Политическата ситуация в България също не е розова. Връзките на политиците с организираната престъпност си остават скандални, а основната популистка партия вини турското малцинство за икономическите сривове. Рецесията може и да е избегната, но за източните Балкани все още предстоят мрачни времена.
___________________________
Заглавието е на BgВести. Статията Stopping the rot е публикувана в онлайн-изданието на списание The Economist на 27 ноември 2008 година.