неделя, 16 ноември 2008 г.

Отговор на Елфа за комунизма

November 10, 2008

Елфа е написал нещо за комунизма. Тръгнах да му пиша коментар и станах многословен. За това - отделен пост.

Живял съм в комунизъм точно 10 години. Това е и малко и много.

Какво добро и лошо помня от комунизма

- Майка ми и баща ми бяха разпределени в различни краища на държавата и от бебе обитавам какви ли не забутани места на картата. Помня ги. Чак 85-та някъде се заселиха в София. В комунизма за плебеите нямаше свобода на избора на мястото за живеене.

- За кола и то Лада се чакаше 15 години и хората нямаха коли. Ние също нямахме кола. Големите началници имаха Волга. Същото беше с апартаментите - работнически блокове, за комунистите - тристайни, за плебса - по-малки.

- Нямахме ДОМАШЕН телефон. Обаче други деца имаха.

- Нямаше Lego. Единична плочка от Lego беше безценна. Само определени деца имаха Lego, от тогавашната аристокрация - деца на тираджии примерно, на директори. Марката Lego беше толкова важна, че ако можеха да внасят и продават Lego на баснословни цени, щяха да спечелят милиони.

- Нямаше Fanta. Само най-големите гъзари успяваха да си купят Fanta портокал, за да пият. Имахме култ към тази марка.

- Имаше точно 2 хубави комикса - Дъга и Pif. В Pif рекламираха McDonalds, а в Дъга - антифашисткото движение. Имахме култ към McDonalds по този повод.

- Хубавите неща се носеха от чужбина. “Хубаво или българско?” - лаф от този период. Единственото място в София, където нещо можеше да се купи, беше Кореком и той работеше с долари. В кварталния супермаркет нямаше нищо. Ако се появи нещо, веднага се нареждаше огромна опашка. Ако не висиш по опашки и нямаш рода на село да ти праща храна, можеш да умреш от глад. Беше почти невъзможно да си купиш долари, btw, защото нямаше свободна обмяна даже с рублата. По този повод - нямаше мебели, автоматични перални, хладилници и какво ли още не.

- В Кореком-а имаше едни примитивни електронни игри, по 14 долара парчето. Ако имаш такава - си полубог. Българите и руснаците бяха направили некачествени имитации, по 29 лева (Mermaid), от магазин “Младост” в Дружба 1. Те даже не се брояха за електронни игри.

- Искаха да национализират на баба ми и дядо ми къщата 1986г., за да си построят комунистите от СЪСЕДНАТА КЪЩА кооперация. Не им стигал парцела. В последния момент нашите я размениха за апартамент, така че в къщата се засели многодетно семейство, а някакъв закон там правеше невъзможно да се национализира къща от многодетно семейство.

- Не ме избраха за отряден председател, защото нямах роднина комунист. Избираха само Тихомир, защото баща му е директор, и Весела, нещо с чичо й.

- Нямаше плодове и зеленчуци и хората правeха компоти, за да не измрат от скорбут. На терасата - задължително праз под 1 стъкло.

- Най-редовно нямаше ток и вода.

- Имаше деца. Не като сега, имаше много деца. Ходихме си сами на училище и нямаше особена опасност някой да те открадне. Играхме навън до среднощ.

- Имаше някакви смешни вестници, в които всичко е еднакво и са само глупости. Другарят Кубадински бил на официално делово посещение в Мозамбик, за да заздрави българо-мозамбишките отношения.

- Нямаше телевизия. Нямаше цветни телевизори, остави друго.

- Имаше само 2-3 вида сладолед и 2-3 вида шоколад. Имаше някаква имитация на шоколад, кръстена Марципан.

- Имаше компютри, струваха по към 2200 лева правец-а. Дори на директора детето нямаше компютър. Продаваше се в рум-а в Младост 2 и постоянно карах нашите да ме водят там да го гледам.

- Имаше почивни станции, на които се почиваше здраво. Плебса, като нас, караше 1 море за 14 дена, на Слънчев бряг. Аристокрацията, учила в Русия марксизъм и ленинизъм, караше 2 морета (Албена и Златни пясъци) и 1 зимна ваканция в Пампорово.

- Слънчев бряг беше магия. Имаше боулинг, електронни игри, безкрайна плажна ивица и ГОРА. Сега там няма гора. Където беше гората, се изправи гора от стомана.

- Имаше манифестации. Целия народ се строява да му помаха Тато. Имаше ленински съботници, в които обикаляхме около блока да чистим боклуци.

- Имаше доносници. Бяхме инструктирани определени неща да не ги приказваме. Политически вицове разказваше единствено сина на директора.

- Имаше връзки. Но за връзките трябва да напише някой по-възрастен, те са си цяла глава от историята.

Постът на Miss By по темата е класика.

dzver

Няма коментари:

Публикуване на коментар